В близкото минало се водели сериозни спорове за природата на киселините. Химикът Лавоазие, твърдял, че всички киселини съдържат кислород. Някои негови колеги, които подкрепяли мнението му не променили схващането си дори след като било доказано, че солната киселина (HCl) не съдържа кислород.
С течение на времето химиците стигнали до извода, че всички киселини съдържат водород (H). Те биват кислородсъдържащи (H2SO4) и безкислородни (HCl).
Киселините са съединения с молекулен строеж, които при дисоциацията (разлагането си) във воден разтвор отделят като положителни водородни йони (H+). За доказване природата на веществото в практиката се използват индикатори. В зависимост от цвета, в който се оцветят, се определя киселинността. Някои индикатори имат pH със стойности от 1 до 12. Ако разтворът има pH < 7, той е с киселинен характер. Ако pH = 7, разтворът има неутрален характер. Ако pH > 7, разтворът има основен характер.
Взаимодействия на киселините
Киселините могат да взаимодействат с активни метали, основни оксиди, основи и прости вещества.
- Взаимодействие с метали: Zn + H2SO4 -> ZnSO4 + H2
- Взаимодействие с основни оксиди: CuO + H2SO4 -> CuSO4 + H2O
- Взаимодействие с основи: H2SO4 + 2 NaOH -> Na2SO4 + 2H2O
Разлагане на някои киселини:
- HCl -> H+ + Cl- (разлагане на солна киселина);
- H2SO4 -> 2 H+ + SO42- (разлагане на сярна киселина);
