Белгийски великан (Фландър). Създаден е в Белгия, в провинциите Гент и Фландър, откъдето е получил и наименованието си. Зайците от тази порода са най-едрите, които се отглеждат сега и са широко разпространени, както в света, така и у нас. Породата е една от най-старите и има големи заслуги за подобряването на световното зайцевъдство.

Белгийският великан има дълбоко, широко и добре замускулено тяло. Главата е доста голяма, широка и грубовата, особено при мъжките зайци. Ушите са дълги 15—18 см, широки, плътни и изправени. Шията е средно дълга и добре замускулена. При възрастните женски в долната част се образува добре развита кожна гънка (гердан). Когато герданът е прекомерно развит, смята се за екстериорен недостатък, който трябва да се отстранява при селекцията. Гърдите са широки и дълбоки. Гърбът е равен или изпъкнал към поясницата и крупата. Задната част на зайците е масивна, добре развита и замускулена. Дължината на тялото при възрастните зайци е средно 70 см, но в отделни случаи може да достигне и 100 см. Средната жива маса на възрастните зайци е 6-7 кг, като отделни индивиди може да достигнат 10-12 кг.

В зависимост от цвета на космената покривка при белгийския великан се различават следните разновидности:
1. Заешко сиво (по-светъл и по-тъмен). Зайците с този цвят приличат много на дивия полски заек и са най-разпространени в нашата страна. Цветът се обуславя от различното оцветяване на осилестите влакна по тяхната дължина. В основата те са гълъбово-сиви, в средата - жълти, а към върха - черни. По този начин се получава жълтеникавосиво оцветяване на космената покривка. Коремът, вътрешната страна на крайниците и долната част на опашката са светли до бели.

2. Тъмносив. При тази разновидност осилестите влакна са с черен и тъмносив цвят, разпределени равномерно по цялото тяло.

3. Железносив. Космената покривка има ръждив цвят. Осилестите влакна в основата са гълъбово-сиви, по средата кафяви, а на върха - черни.

4. Черен. Тази разновидност се среща много рядко у нас. Зайците имат черен цвят на космената покривка със слабо просветляване по корема и вътрешната страна на крайниците.

Зайкините имат добра плодовитост и раждат средно 6-8, а в много случаи 8-10 зайчета. Живата маса на новородените зайчета варира от 60 до 80 г. Малките растат интензивно и на един месец достигат 700 гр, на два — 1700, а на 4 месеца — 2800 гр. Установено е, че зайците, заклани на 2—3 месечна възраст, имат нисък кланичен рандеман и незадоволително съотношение между месото и костите. Тези показатели се подобряват, след като зайците навършат 6-месечна възраст. Белгийските великани са къснозрели и стават годни за разплод след 8—10 месечна възраст.